Информация за контакт
-
Адресул. "Екзарх Йосиф" 31, 1000 София, България
-
Телефон+359 2 980 95 99
-
Уебсайтwww.balkanservices.com
В първа част на поредицата, посветена на облачните технологии, разгледахме тяхната същност, предназначение и ползи.
С масовото навлизане на облачните технологии (от англ. cloud), вече не се говори просто за облак, а за публичен, частен и хибриден облак.
Добре е да се подчертае, че публичните, частните и хибридните облаци покриват до голяма степен основното определение за облачни услуги, но имат и различия. Какви са те, ще разгледаме в статията.
Прочетете още: Какво представляват облачните технологии – същност, предназначение, ползи
Публичният облак е облачна инфраструктура, която позволява на компаниите да се възползват от пълните възможности и потенциал на отдалечената изчислителна мощност. Понятието обхваща центровете за данни и доставчиците на платформени и софтуерни услуги, a услугите се предоставят срещу заплащане и ползват от широк кръг потребители.
В случая „публичен“ не се отнася за достъпа до данните, а за инфраструктурата, която обслужва големия брой компании и потребители. Пример за организации, предоставящи подобни облачни услуги, са технологичните гиганти Amazon, Microsoft и Google.
Частният облак влиза в дефиницията за предоставяне на централизирана отдалечена компютърна мощност към крайните устройства на потребителите посредством интернет. Инфраструктурата е предназначена за самостоятелно ползване от организациите и не се споделя с други фирми или потребители.
Това е възможно като се отдели сървърно помещение в сградата на компанията, а машините в него предоставят услуги на служителите.
Сървърите не са разположени в център за данни и цялата отговорност за поддръжката на инфраструктурата носи конкретната организация. Все още много съвременни бизнес софтуери работят по този начин.
Прочетете още: ERP в облака на 2022: промяната идва, ще станете ли част от нея? (част 1)
Много компании избират да използват процеси и услуги, които се наемат от доставчик, както и такива, които се поддържат изцяло от самата организация. В тези случаи можем да говорим за хибриден облак.
Например основната част от софтуера може да бъде на сървър в организацията (on-premises), а базите данни да се използват като PaaS (Platform аs а Service).
Този подход се оказва особено ефективен и често прилаган от финансови институции. Те предпочитат основната банкова система да бъде инсталирана на собствени сървъри (on-premises), а за електронни разплащания, с цел по-голяма бързина и достъпност, избират облачно базирани решения.
За редица организации пандемията ускори значително плановете им за дигитална трансформация. Използването на облачно базирани ERP системи, Business Intelligence решения и други бизнес софтуери ще продължи да нараства, което ще спомогне адаптирането на организациите към вече наложилия се хибриден модел на работа.
Прочетете още: Облачни системи за бизнес анализи – същност и предимства [част 1]
Според прогнозите на Gartner, глобалните разходи за облачни технологии ще достигнат до над 482 млрд. долара през 2022 г., спрямо 313 млрд. долара през 2020 г.*
Очаквайте скоро трета част от поредицата, посветена на основните модели на предоставяне на облачни услуги.
Ще се радваме да споделите статията с ваши колеги, ако ви е била полезна 🙂
В Balkan Services разполагаме с експертни познания за бизнеса, технологиите и законодателството, владеем и трите езика. Ще ви изслушаме внимателно и посъветваме за избор на точната бизнес система за вашите нужди.
Balkan Services внедрява бизнес софтуер от 2006 г. и има завършени повече от 660 проекта за над 320 компании. Следваме изпитана методология на внедряване с ясни стъпки и ноу-хау за добрите практики.
* Източник