ESG докладване на практика – примери и нови аспекти

В статията Какво е ESG и как да спазите регулациите за ESG отчитане в срок? споделяме подробности за европейските регулации, свързани въвеждането на задължителното нефинансово докладване за много компании. В материала са описани времевите рамки, особеностите на докладване и приложимите стандарти.

В настоящата статия няма да говорим за регулации и терминология, а за практическите и познатите аспекти на ESG, и връзката им с нефинансовото докладване.

Ще споменем и по-малко познатите аспекти, които са съществена част от доклада, но първо ще се фокусираме върху това, което вече е налично в повечето компании.

Какво е познато за отчитането на устойчивостта?  

Нефинансовото докладване или ESG докладването, е докладване по въпросите за устойчивостта. Устойчивостта се разбира по различен начин от различните индустрии и предприятия.

Всяка компания, дори и да не е формулирала свое собствено определение за устойчивост, бидейки успешна и с добра репутация, има следните общи за всеки устойчив бизнес елементи:

1. Отговорно отношение към ресурсите и средата, в която компанията оперира – аспект околна среда (Environment – E);
2. Грижа и ангажираност към своите служители – социален аспект (Social – S);
3. Добри практики на управление, които осигуряват спазване на законодателство, дългосрочни ползотворни партньорства и доволни клиенти – корпоративно управление (Governance – G).

Прочети още: Какво е ESG и как да спазите регулациите за отчитане на устойчивостта в срок?

Примери от практиката

Някои примери за информация, с която компаниите разполагат, свързани с първия елемент – околна среда (E) са:

• Предприятие, което се занимава с производствена дейност и има комплексно разрешително, ще може да включи информация от годишния си доклад за изпълнение по дейностите и в доклада за устойчивост, като консумация на вода и енергия, отделяни вредни емисии, количество отпадъци по вид и начин на освобождаване, количества основни суровини и др.

• Предприятие, което извършва услуги, които не изискват употреба на големи количества природни ресурси, вероятно ще трябва да отчете своето потребление на енергия, вода, количеството битов отпадък.

Пример за втория елемент – социален аспект (S):

• Почти всяка компания ще трябва да докладва информация, свързана с наетите служители. Една от най-значимите теми за всеки бизнес е управлението на собствена работна сила и това налага оповестяване на информация по таза тема. Такива примерни данни за докладване са брой служители, текучество, разпределение по пол, разпределение в няколко възрастови групи, показатели за здраве и безопасност – брой трудови злополуки и засегнати лица, дни отсъствия поради трудова злополука, процентната разлика в заплащането между наетите от него жени и мъже и др. Споделя се описание на политики за обучение и развитие, на политики за осигуряване на здраве и безопасност, на процедури за взаимодействие със служителите във връзка с действителните и потенциалните съществени въздействия върху наетите в компанията и друга контекстуална информация за това, как компанията най-общо ръководи процеса по управление на човешките ресурси.

Пример за елемента корпоративно управление (G):

• В този случай компаниите споделят основно разказвателен тип информация за това как управляват взаимоотношенията със своите доставчици, вземат ли предвид екологични и социални критерии при избора си на такива, какви усилия полагат, за да не допускат корупция и подкупи в своята дейност, има ли нарушения в тази област, колко са, какъв е техният статус и какви мерки са предприети, информация за договорните условия на плащане, особено тези с малки и средни предприятия, какви са ценностите на  предприятието и колко често се обсъждат от ръководството, и други.

Преди да посочим примери за нея е важно да се отбележат следните особености:

• Не всичко, което е описано в стандартите се докладва, а само този тип информация, която е свързана с въпроси, оценени като съществени за предприятието.

• Оценката на съществеността се прави по определена методология и спазвайки принципа на двойната същественост (double materiality principle). Методологията се води от стандартите за докладване на устойчивостта, описва се в доклада и подлежи на одит.

• След оценката на съществените за предприятията въпроси, те се асоциират със свързаните с тях стандарти и се идентифицира какъв тип информация следва да се докладва – количествени показатели и качествена информация (разказвателен тип).

• Често резултатът от тази оценка показва сходни за всяка отделна индустрия въпроси за докладване, но винаги има различни оттенъци, които са свързани само и единствено с конкретното предприятие и условията, в които то оперира.
  Пример: Предприятие, което извършва аграрна дейност в регион застрашен от засушаване ще докладва за този риск и какви мерки би взело. Друго аграрно предприятие с подобни размери, което оперира в друг район, където такъв риск не съществува, няма да докладва такава информация.

• Едно от най-големите предизвикателства на този вид докладване, е че то касае въздействия, рискове и възможности не само от пряката дейност на компанията, но и от тази на участниците в неговата верига на създаване на стойност (партньори, доставчици, клиенти, крайни ползватели, регулаторни органи и други).

Какво НЕ е толкова познато за ESG докладването?

Коя информация според европейските стандарти за докладване е по-малко позната или предприятията нямат готовност да я представят в систематизиран и подходящ за одитиране формат?

Ще обясним чрез примери, които отново няма да постигнат изчерпателност поради големия обем на европейските стандарти, а целят да насочат компаниите за подхода, който биха избрали в организацията на събиране на данни.

Информацията, свързана с темата „Климат“ е свързана с необходимостта да се предоставят данни за инвентаризация на парникови газове, резултат от пряката и непряка дейност на предприятието. Важно е да споменем, че данните от комплексните разрешителни в този случай рядко биха свършили работа, защото европейските стандарти изискват прилагането на конкретна методология по одобрен протокол (GHG protocol), каквато не се прилага за комплексните разрешителни.

Друга информация, свързана с климата, е резултатът от оценка на климатичните рискове за предприятието, степента на въздействие на пряката и непряка дейност на предприятието върху климатичните промени, целеполагане за намаляване на въздействие, планове, мерки и инвестиции, свързани с тези цели и др.

Темата е ключова и за земеделския сектор заради климатичните промени и рисковете, които носят за развитието на бизнеса – засушавания, проливни дъждове, наводнения.

Има две основни причини за това.

Първата е, че големи IT компании оказват отрицателно въздействие заради количествата енергия, нужни в случаите, когато има сървъри с голяма мощност, необходимостта от тяхното охлаждане и употребата на високоемисионния фреон.

Втората е, че някои от тези компании имат възможността да влияят положително върху климата, създавайки технологични решения за измерване, анализ и управление на отрицателните въздействия върху климата.

Следващата тема, която изисква сериозни допълнителни усилия, подобни на тези за „Климат“, е „Опазване на биоразнообразието“. Отново това ще е необходимо в случай, че бъде оценена като съществена за предприятието.

Набавянето и структурирането на информацията, която се изисква за докладване по темата „Климат“, а и за други теми, често е предизвикателство за бизнеса. По тази причина в стандартите за определени въпроси е дадена възможност за отложено докладване (максимум 3 години, според типа информация и размера на предприятието), но пък има изискване компанията да оповести какви усилия ще положи за да предостави нужните данни за следващите периоди на докладване.

Прочети още: Управление на качеството – колко е важно и как го правим в Balkan Services?

Примери от практиката

Пример 1: Българско предприятие, което произвежда шоколад се снабдява със суровината какао. Тази суровина не се отглежда и добива в нашите географски ширини, а най-често в Южна Америка. „Как предприятието избира какао с устойчив произход?“ е един от основните въпроси за докладване в този сектор, тъй като оценката на съществеността изследва и веригата на стойността.

В този случай ще трябва да се представи информация за политиките за избор на доставчик и дали са включени критерии при избора, свързани с основните рискове за този регион – обезлесяване, несправедливи условия на труд, детски труд, липса на нормални условия на живот за местните общности и други.

Пример 2: Предприятие, за което водата е основен ресурс в производствената дейност, ще трябва да докладва информация по стандарта ESRS 3 „Водни и морски ресурси“.

Освен данни за количество на потребената вода, фирмата ще трябва да докладва има ли други въздействия при изхвърляне на отпадъчни води (подобно на комплексните разрешителни), какви рискове идентифицира за района, в който оперира (например риск от засушаване или риск от високо потребление и оплакване от местни общности и контролни органи, че не остава достатъчно количество за битови нужди), какви мерки взема за да намали количеството потребена вода, има ли план за прилагане на мерките в дългосрочен аспект, как ще контролира прилагането на плана и показателите за ефективността му, какви инвестиции планира и други.

Във връзка с планираните инвестиции, това е добър пример за връзка между доклада за устойчивостта и финансовия доклад, където подобен тип информация също намира приложение.

Пример 3: Голямо предприятие, което оперира в регион с висока безработица и нисък стандарт на живот и се явява основен работодател за региона, ще докладва по стандарта ESRS 3 „Засегнати общности“.

В общия случай очакването е, че това предприятие носи положителни икономически и социални въздействия в региона. За да докаже това, както и своята ангажираност в прилагането положителни мерки за влияние, предприятието следва да предостави следната примерна информация съгласно споменатия стандарт:      

обяснение на общия подход на предприятието за установяване и управление на всички свои въздействия върху засегнатите общности по отношение на: икономическите, социалните, културните, гражданските и политическите права на общностите и конкретни права на коренното население. Ако пък има отрицателни  взаимоотношения с местните общности, следва да докладва как това може да предизвика смущения в дейността на предприятието или да навредят на репутацията му, както и какви мерки предприятието ще предприеме за да намали или отстрани тези ефекти.

Какво друго се докладва?

Важно е да споменем, че освен наличните ESRS стандарти, компаниите могат да докладват и друг тип информация, типична за сектора и условията, в които оперират.

Пример за съществена тема, която е типична за фарма сектора: Фармацевтична компания, която не извършва производствена дейност, а основно представителна, търговска или дистрибуционна, има съществено влияние върху достъпа на животоспасяващи медикаменти за населението. Това е въпрос, който не би бил приложим за финансовия сектор например, а също така няма изготвени стандарти по тази тема. Все пак тя касае възможността за положителни въздействия върху обществото и подкрепя една от глобалните цели на ООН за устойчиво развитие „Добро здраве и благополучие“.

Информацията, която ще предостави прозрачност за усилията на компанията по отношение на устойчивостта в достъпа на лекарства, е обяснение по следните въпроси:

• Какви мерки прилага за да не допусне подобен тип риск?
• Как измерва положителното си влияние по отношение на достъпа до лекарства?
• Какви политики и процедури в резултат на кризисни ситуации прилага?
• Как осигурява равен достъп до скъпи медикаменти за различни социални групи?
• С кои заинтересовани страни (държавни органи, болници, пациентски организации) си сътрудничи по тези въпроси?

Прочети още: Защо следпроектното развитие и експертната поддръжка са ключови за ефективността на бизнес софтуера

Накратко за ESG докладването

В заключение на изброените примери подчертаваме следните изводи:

• Докладването по въпросите за устойчивостта има своето ниво на сложност (особено, когато е за първи път), но има и познати за бизнеса особености, които са добра основа за начало на организацията по събиране на данни.
• Не всичко описано в стандартите е предмет на докладване. Докладва се информация по въпроси, определени като съществени след провеждане на процес по оценка на съществеността.
• Съществените въпроси са различни за различните индустрии. Има общи въпроси по индустрии, но често има и открояващи се различия между компании в един сектор.
• Съществените въпроси се свързват с приложимите стандарти.
• В някои случаи, ако предприятието не разполага с информация, която се изисква по стандарт, следва да обясни защо, както и какви усилия ще положи за набавянето ѝ съгласно посочения в стандарта срок.

Информацията, която се докладва не може да се „препише от компания другарче“ от същия сектор. Също както не можем да се препишем финансов отчет, стойност на активи и подход за управление на паричните потоци. Може да се заимства практика на оценка и ангажираност, както и да се намери сходство в политики и ключови показатели за успех, но докладът винаги е строго индивидуален, а всеки елемент от него е предмет на одит.

Никой бизнес в днешно време не може да се развива и да бъде конкурентен без ползването на ИТ системи. Изборът на точното софтуерно решение и внедряването му е сложно, трудно, но критично важно решение.

В Balkan Services имаме експертни познания за бизнеса, технологиите и законодателството, владеем и трите езика. Ще ви изслушаме внимателно и посъветваме за избор на точната бизнес система според вашите нужди.

Balkan Services подкрепя бизнесите по пътя им към дигитална трансформация от 2006 г. досега. Вече помогнахме на над 390 компании да дигитализират своя бизнес чрез внедряване на утвърдени софтуерни решения и управление на ИТ инфраструктурата.